След като преди две седмици читателите на Rolling Stone избраха най-добрата прогресив рок група (в челната тройка се наредиха – 3.Genesis, 2.Pink Floyd и 1.Rush) тази седмица читателските анкети на списанието намериха своето логично продължение с допитване за най-добра пънк банда. Това, което на влизаше в сметките на списанието е, че фен сайтът Green Day Authority и официалният сайт на групата GreenDay.com поставиха линк към анкетата с апел феновете да гласуват за Green Day – в крайна сметка това даде на триото значителен тласък и те оглавиха класацията. А ето и останалите банди от този топ 5, придружени от малко любопитни факти.
5. The Dead Kennedys
Групата шокира не само с името си (в превод „Мъртвите Кенеди“), но и със скандалните си песни, в чиито текстове основна тема са насилието, анархията, нацизма, убийствата. В близо осем годишната история на групата най-скандална слава имат парчетата – „Too Drunk To Fuck,“ „Holiday In Cambodia“, „Nazi Punks Fuck Off“, но всеки който си е направил труда да се вслуша в техните текстове отвъд клишето открива, че повечето от тях всъщност са брилянтно написани и пропити от ирония и сарказъм. Естествено, това не пречи в ерата на Рейгън да бъдат обвинени в словоблудство. Групата се разделя през 1986г., като фронтменът и Джело Биафра продължава кариерата си като вокал в Green Party. Останалите от групата се събират отново през 2001г., но без емблематичния вокал нищо не е същото.
4. Sex Pistols
Едни от най-големите скандалджии в класацията, техните изпъстрени с цинизми телевизионни изяви, облеклото, прическите, арестите, наркоманиите, вътрешните противоречия, генерират огромно внимание, оставяйки музиката им на заден план. Британската пънк банда всъщност реализира само един студиен албум през 1977г. „Never Mind the Bollocks Here’s the Sex Pistols“, но той е изключително въздействащ и всяка песен в него се превръща в класика, просто брилянтен. Малко след това басиста Глен Матлок напуска група и бива заменен от Сид Вишъс, който през 1979г. умира и групата се разпада. Следва реюнион през 1996г. и те отново са в оригиналния си състав, имат страхотен сетлист и все още изнасят концерти на живо през няколко години и издават по някоя компилация.
3. The Ramones
Над тази банда сякаш винаги е тегнела някаква зловеща прокоба – тяхна песен никога не е достигала по-високо място в класациите от 66-то, изпълненията им на живо рядко са на по-големи сцени от клубните, а по време на турне обикалят с микробус. Фронтменът на бандата – Джоуи Рамон, през целия си живот се бори с обсесивно-компулсивно разстройство/тревожност, натрапчиви мисли, депресии/, докато басистът Д.Д.Рамон е безнадеждно пристрастен към хероина. Едва когато се разпадат през 1996г. идват признанията – музиката им става част от филми, получават Грами и място в Залата на славата на рокендрола. За съжаление, Джоуи, Джони и Д.Д. – всички от оригиналния състав на бандата, умират между 2001 и 2004г…
2. The Clash
Групата съществува само седем години – време, в което успява да създаде едни от най-силните албуми изобщо в историята на рока. Бийтълс са единствената друга група, която може да се похвали с подобно признание. С първият си сингъл – „White Riot“, The Clash дават заявки за традиционно пънк звучене, но съвсем скоро музиката им започва да прелива от рокабили /вид кънтри/ през реге до хип-хоп. Техният студиен албум „London Calling“ от 1980г. често е определян като един от най-добрите за всички времена, макар всичките им пет албума да са съвсем близко до съвършенството. Бандата се разделя в началото на 1986г. и повече никога не се събира отново. Близо две десетилетия по-късно също са увековечени в Залата на славата на рокендрола.
1. Green Day
Вероятно и членовете на триото биха възразили на подобна позиция в класацията, каквото и да си говорим мястото им все още не е пред имена като The Ramones и The Clash, но негово величество Интернет си каза думата. И така…
Вероятно и самите Green Day са забравили от къде тръгна славния им път – в началото на 2000г. те бяха на дъното, две години по-късно станаха подгряваща група на Blink-182 и тогава вероятно дори и на най-запалените им фенове трудно биха си представили бляскавия им възход, който идва първо с платинения албум – „International Superhits“ , събиращ най-добрите им парчета до 2001г., следват няколко години затишие и така до заветната 2004г., когато излиза 10-тият им пореден албум „American Idiot“, който ги изстрелва на върха – започват да пълнят стадиони, вкарват хит след хит в радиокласациите…
Последният им албум „21st Century Breakdown“ не е така добър като предишния, но това едва ли има значение вече.
