Питали ли сте се от кога съществуват зимните салати? Кой ги е измислил и защо е така здравословно в най-студения месец от годината да разчитаме на тях за дозата витамини, нужна на организма ни?
Най-вероятно зимните салати са измислени на северните ширини на европейския континент. Още в древни времена зимната салата носела славата на пикантно предястие. Така нашите предци копаели на дълбоко в снега и заравяли различни корени като – пещерняк, целина, моркови, глави лук, картофи, чесън, подправки, сушени червени чушки и цяла зима разчитали на полезните им качества.
Някои смятат, че зимната салата е роднина на лятната, но със сигурност те не са сестри. И докато пролетните и летни салати се характеризират със сочен вкус и мирис на зелено, то няма как да объркаме мирисът на ряпа. При това докато зелената салата подхожда с различен млечен дресинг, то на настърганият морков или цвекло колкото и дресинг да се постави, все остава вкусът на специфичен зимен зеленчук. И като заговорихме за специфични аромати на залата, няма как да оставим без коментар киселото зеле. Подправено с малко зехтин и червен лик, то си има своя оригинален вкус.
Всяка салата, независимо от сезона си е изградила име и подправки, с които може или не може да се гарнира.
Важно за зимната салата е да се знае, че трябва да има тежък вкус при хапване, но не и тежък за стомаха.
Така ряпа, моркови, зеле, бобени варивата, картофи, лук, праз, цвекло си имат своите изисквания и дори ако не внимаваме може да прекалим с мазнината при овкусяване. Тогава може и да стане тежка зимната салата, а бунтът на стомаха неизбежен.
Здравословно, разнообразно и лесно се постига салатено зимно меню и чрез стерилизираните лятото зеленчуци – домати в буркан, зелен боб, тиквички, варена царевица, червени пиперки, грах, мариновани гъби и много други. И по стар български обичай да не забравим за „бабините“ туршии, който всички харесваме, но уви все по-рядко присъстват в естествен домашен вид на трапезата.
