Днес във Великите мъже решихме да ви припомним за един човек, който едва ли има нужда от представяне – Йосиф Сталин. Поводът е, че на днешния ден – 21 декември 2010 г. се навършват 131 години от неговото раждане.
Йосиф Висарионович Сталин, чието рождено име е Йосиф Джугашвили, е роден на 21 декември 1879 г. в Гори, Грузия. Баща му е обущар, а майка му – дъщеря на крепостен селянин. Йосиф влиза в духовната семинария, но не я завършва, тъй като е изключен през 1899 г. Открива трудовете на Ленин и решава да се присъедини към въоръжената борба против царизма, участвайки във въоръжени обири и инициирайки стачки. Седем пъти Йосиф е бил арестуван и пращан на заточение в Сибир, но е успявал да избяга. Случайно избира името Сталин от руската дума за стомана и го използва като псевдоним, с който се подписва под публикации и в кореспонденция.
През 1904 г. се жени за Екатерина Сванидзе, която ражда първото му дете – Яков и умира през 1907 г. от туберкулоза. През 1919 г. Сталин се жени повторно за Надежда Алилуева като разликата във възрастта им е 23 години. Тя му ражда две деца. Умира при съмнителни обстоятелства през 1932 г., като има предположения, че се е самоубила или дори, че убийството й е поръчано от Сталин. Първото дете на Сталин умира в немски военнопленнически лагер през Втората световна война, след като той отказва да се съгласи на предложената от германците размяна. Синът на Сталин от втория му брак става алкохолик и умира през 1962 г., а дъщеря му Светлана избягва в САЩ през 1967 г.
Сталин не е играл съществена роля в комунистическата революция през 1917 г., но през 1922 г. става генерален секретар на комунистическата партия, което изиграва важна роля за успеха му в борбата за власт, която води след смъртта на Ленин, който е искал да остави за свой приемник Лев Троцки. Сталин успява да се наложи във властта, като отстранява последователно конкурентите си и става ръководител на СССР.
От 1934 г. Сталин започва нечувани политически чистки. В течение на няколко години много видни комунистически функционери от революцията през 1917 г., служили при Ленин, са обвинени от Сталин в измяна и са екзекутирани. Освен в партията, чистките от средата на 30-те години се разпространяват и в съветските въоръжени сили. Икономическата политика на Сталин включва насилствена колективизация на земеделието и бърза индустриализация на Съветския съюз.
През 1939 г., след неуспешните опити за създаване на обща система за сигурност в Европа, Сталин решава да сключи пакт за ненападение с нацистка Германия, следван от съветска инвазия в Полша, Финландия, Прибалтика, Бесарабия и Северна Буковина. След като Германия нарушава пакта през 1941 г., Съветският съюз се присъединява към Съюзническите сили и играе основна роля в поражението на Оста, но с цената на огромни жертви. След войната Сталин налага просъветски режими в повечето източноевропейски държави. Разделението на сферите на влияние в Европа е договорено на среща между Йосиф Сталин, Франклин Рузвелт и Уинстън Чърчил на Ялтенската конференция. По време на управлението си Сталин се опитва да създаде култ към личността си, но след смъртта му, неговият приемник Никита Хрушчов започва процес на десталинизация на Съветския съюз.
Сталин е обявен за маршал на СССР (1943 г.), а на 27 юни 1945 г. и за генералисимус. Носител е на званието „Герой на Съветския съюз“, на орден „Суворов“ и два пъти на орден „Победа“.
Сталин умира в Кремъл на 5 март 1953 г. на 73-годишна възраст. Тялото му е балсамирано и поставено до тялото на Ленин в мавзолея на Червения площад, който се преименува на Мавзолей на Ленин и Сталин. По инициатива на Хрушчов на 31 октомври 1961 г., като част от десталинизацията на страната, балсамираното тяло на Сталин е извадено от мавзолея и погребано край стената на Кремъл.
